Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
По темата работиха Христо ШЕМТОВ, Йордан МАТЕЕВ
Ползвайки инвестиционните продукти, които се предлагат на финансовите пазари, човек непряко влага пари в депозити, акции, облигации и недвижими имоти. Това, което обединява различните схеми за инвестиране, е, че спестителите поверяват парите си на финансови компании, които да ги инвестират вместо тях срещу договорено възнаграждение (такси, комисиони).
При доверителното управление човек поверява парите си на инвестиционен консултант, който решава как да ги инвестира. Клиентът не може да му казва какво да купува и продава. За разлика от взаимните фондове, при доверителното управление парите на клиента се управляват индивидуално. Подобно на взаимните фондове, клиентите могат да избират между консервативна, балансирана и високорискова стратегия. Обикновено инвестиционният посредник периодично изпраща на клиента си отчет за състоянието на портфейла му. Тази форма на инвестиция е сравнително ликвидна. При някои инвестиционни посредници парите могат да се изтеглят с няколкодневно предизвестие, а при други - повече, според условията на договора. За доверителното управление инвестиционният посредник удържа такса, която обикновено е определен процент от реализираната печалба. Дали тя е освободена от данъци не е съвсем ясно. Ако инвестиционният посредник е търгувал от името и за сметка на клиента, не би трябвало да се облага, защото според закона печалбите от търговия с акции на публични компании не се облага. Ако обаче фирмата е купувала и продавала ценни книжа за сметка на клиента, но от свое име, и след това му е прехвърлила парите, печалбата е облагаема.
При доверителното управление клиентът носи целия риск. Ако той загуби парите си в резултат на лошо управление, няма да има основание да претендира, че е бил измамен. Ако обаче инвестиционен посредник фалира или открадне пари на клиенти, те ще могат да разчитат на Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа, който действа в България от 2006 г. От него те ще могат да получат 90% от това, което фалиралият инвестиционен посредник им дължи, но в рамките на определен лимит. За тази година максимално гарантираната сума е 10 хил. лв. Законът предвижда тя да се увеличи до 40 хил. лв. до 2010 г.
Човек, който притежава акции от фирма, е собственик на част от фирмата. За дребните инвеститори най-достъпни са публичните компании, които се търгуват на фондовите борси. Всеки може да си купи акции на БТК, „Софарма“, „Албена“ или някоя от другите компании, регистрирани на Българската фондова борса (БФБ). Нищо не пречи на човек да стане акционер и в някоя голяма публична компания от световна величина от типа на „Майкрософт“, „Макдоналдс“, „Гугъл“ или „Дженерал мотърс“. За разлика от облигациите доходността от акции не е стабилна. Тя се получава под формата на дивидент (разпределяне на печалбата) и покачване на цените на акциите (капиталова печалба). В България дивидентите се облагат със 7% данък, а капиталовата печалба от търговия с акции на публични дружества е необлагаема. Цените на акциите отразяват стойността на самата компания, качеството и доверието в нейния мениджмънт и бъдещите очаквания. Влияние оказват и много други фактори - състоянието на икономиката като цяло, развитието на отрасъла, в който действа компанията, конкуренцията и т.н. При инвестициите в акции рискът за акционерите е ограничен до сумата, която са вложили. Ако една компания фалира и в крайна сметка се ликвидира, тя първо изплаща всичките си задължения и ако нещо остане, то се разпределя между акционерите като ликвидационна квота. Някои компании разпределят редовно дивиденти, а други реинвестират печалбата. Това се решава от общото събрание на акционерите и зависи от възможностите на мениджмънта да реинвестира печалбата изгодно и така да повишава стойността на самата фирма. Например „Майкрософт“ никога не е разпределяла дивиденти. Информацията за дейността и финансовото състояние на публичните компании е относително достъпна за инвеститорите. Тези компании се подчиняват на специфично законодателство, което ги задължава да публикуват финансовите си отчети, да разкриват важна информация за дейността си, а по-важните решения да се взимат от общото събрание на акционерите и да се обявяват публично. До известна степен това се отнася и за някои български публични дружества.
В по-големите и развити страни фондовата борса е огледало на икономиката - когато благосъстоянието на обществото се увеличава, а фирмите реализират големи печалби, цените на акциите им се покачват. Обратно, когато икономиката е в спад или застой, песимизмът завладява пазарите и акциите като цяло са в застой или спад. Затова в такива моменти инвеститорите предпочитат облигациите. На фондовите пазари се търгуват акции на най-различни компании - стабилни, рискови, печеливши и губещи. По правило цените на акциите се променят по-често и по-рязко, отколкото на облигациите. В дългосрочен план обаче те могат да носят много по-висока доходност ако изборът на акции в портфейла е добър. На БФБ са регистрирани около 350 публични компании, но с акциите на много от тях почти не се извършват сделки. Акциите на повечето големи български компании не се търгуват на борсата. Въпреки това 2004 и 2005 г. като цяло бяха успешни за инвеститорите в акции. Индексите SOFIX и BG 40 (виж карето) се повишиха с над 30% годишно, а отделни акции се повишиха със стотици проценти. Въпреки това някои инвеститори, които са се включили на високите цени преди неколкомесечния спад, започнал през март 2005 г., вероятно още са на загуба. Ако човек има желание да инвестира в акции, но няма необходимите познания или време да проучва и оценява компаниите, за да направи добър избор, е препоръчително да не прави сам портфейл, а да вложи парите си във фонд, който инвестира в акции. Онези, които се смятат за достатъчно подготвени да поемат риска на самостоятелната игра, могат да търгуват, след като сключат договор с инвестиционен посредник. За всеки е достъпна и платформата за онлайн търговия COBOS. Чрез нея човек може да следи котировки в реално време и с едно кликване на мишката да купува и продава ценни книжа. Таксата за COBOS е 72 лв. на година, но някои инвестиционни посредници предлагат платформата безплатно. Информация за публичните компании може да се намери в икономическите медии, сайтовете на самите дружества (ако имат такива), специализирани сайтове с финансова насоченост и не на последно място сайтовете на БФБ и КФН.Измерителите, които дават обобщена представа за пазарите на акции, са индексите, отразяващи цените на акциите на групи компании, селектирани по определени критерии. Най-популярните индекси в САЩ например са Dow Jones Industrial Average (DJIA) и S&P 500. Първият обединява най-големите и качествени компании (така наречените сини чипове - blue chips), които се търгуват на Нюйоркската фондова борса. В индекса са включени 30 познати на целия свят компании като „Майкрософт“, „Боинг“, „Дженерал електрик“, Макдоналдс“, „Кока-Кола“. S&P 500 включва 500 компании, които дават обща картина за пазара. Индексът се изчислява от 1950 г. насам. За цялата си история само веднъж е бил на загуба за 5-годишен период и никога не е бил на загуба за период от 10 години. Измерителите на БФБ са индексите SOFIX и BG40. Първият обединява 12 компании, нарочени за българските сини чипове. Според мнозина анализатори обаче SOFIX не е представителен за пазара. BG 40 обхваща 40-те най-ликвидни дружества. Заради по-широката си база той се смята за по-представителен.
Ако човек прави вноски по лична сметка (партида) в частен пенсионен фонд, той ще си осигури допълнителна частна пенсия, която може да е пожизнена или срочна. Той може да изтегли и наведнъж натрупаната през годините сума. Размерът на пенсията зависи от количеството на заделените пари и дохода, който пенсионноосигурителното дружество е постигнало от инвестирането на парите. Доходът от инвестиции не е предварително известен. Той зависи от движенията на финансовите пазари, от професионализма на екипа, който взема инвестиционните решения и от законовите възможности за поемане на риск. Кодексът за социално осигуряване ограничава възможностите на пенсионните компании да инвестират в относително рискови инструменти. Тези ограничения гарантират високо ниво на сигурност за парите в пенсионните фондове, което обаче се отразява и в сравнително ниската доходност. Очаква се в скоро време ограниченията да бъдат частично либерализирани.
С известни условности може да се каже, че с вноска в пенсионен фонд човек инвестира в портфейл със следната структура (виж графиката).Взаимните фондове събират парите на спестителите и ги инвестират колективно в акции, облигации и банкови депозити. Имуществото на един взаимен фонд е отделено от имуществото на управляващото дружество, което организира фонда и чиито мениджъри вземат инвестиционните решения. Взаимните фондове са подходящи за хора, на които им е трудно да търгуват самостоятелно поради липса на време, познания или достатъчно пари. С покупката на дял или акция от взаимен фонд инвеститорът си купува част от готов инвестиционен портфейл. Когато стойността на портфейла се повишава, се повишават и цените на акциите на фонда, откъдето идва и печалбата за инвеститора. Според действащите данъчни закони в България тази печалба е необлагаема.
Инвеститорите могат да избират между фондове с консервативен, балансиран или рисков портфейл. Колко рисков е един фонд зависи от ограниченията, които управляващите дружества си поставят в своите проспекти. Някое управляващо дружество може да нарича управляван от него взаимен фонд балансиран, но в проспекта му да е предвидена възможност да вложи 90% от активите му в акции, което всъщност го прави агресивен. Консервативните фондове са подходящи за хора, които търсят сигурност, но разполагат със сравнително малко пари или не могат да се ориентират и се затрудняват да купят директно облигации. Агресивните фондове изменят стойността си по-динамично в сравнение с консервативните и балансираните. Те могат да носят по-висока доходност, когато пазарът на акции е в подем, но могат да бъдат и на загуба за периоди, в които пазарът е в застой или спад. През 2004-2005 г. доходността на повечето взаимни фондове в България (дори и консервативните) надхвърли лихвите по банковите депозити. Но това не е никаква гаранция за бъдеща доходност. Миналата година ръстът на цените на българските акции беше необичайно висок, а повишаването на лихвите в САЩ и Европа може да свали стойността на облигациите в портфейлите на консервативните фондове.
*Схемите за колективно инвестиране, които по света се наричат взаимни фондове, в България съществуват като инвестиционни дружества от отворен тип (които емитират акции) и договорни фондове (които емитират дялове). Разликата между двете е в правната и организационната им форма, но по икономическата си същност са едно и също нещо
1 коментар
7 интересни неща, които трябва да имаме предвид, преди да станем клиент на услугата доверително управление, и как да изберем инвестиционна компания, която предлага такива услуги? http://karollcapital.bg/blog/aset-menidzhmant-komp aniya-za-doveritelno-upravlenie/
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.